Ще ме намериш в
усмивката на непознатия,
който пие сутрешното си кафе.
Ще ме срещнеш във очите на приятеля,
този, който те познава тъй добре...
Ще ме мечтаеш
като прошка за неверния,
чиято всяка грешка
все му е последна,
в миг ще видиш блясъка
и всяка стъпка лековерна...
Ще ме измолиш
най-накрая тихичко,
навел глава под светлата икона,
ще плачеш с часове,
уви, не знаейки,
че винаги била съм и ще бъда твоя...
© Десислава Танева Todos los derechos reservados