26.12.2010 г., 21:42

На теб

1.5K 0 2

Ще ме намериш в

усмивката на непознатия,

който пие сутрешното си кафе.

Ще ме срещнеш във очите на приятеля,

този, който те познава тъй добре...

Ще ме мечтаеш

като прошка за неверния,

чиято всяка грешка

все му е последна,

в миг ще видиш блясъка

и всяка стъпка лековерна...

Ще ме измолиш

най-накрая тихичко,

навел глава под светлата икона,

ще плачеш с часове,

уви, не знаейки,

че винаги била съм и ще бъда твоя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...