Dec 26, 2010, 9:42 PM

На теб

  Poetry » Love
1.5K 0 2

Ще ме намериш в

усмивката на непознатия,

който пие сутрешното си кафе.

Ще ме срещнеш във очите на приятеля,

този, който те познава тъй добре...

Ще ме мечтаеш

като прошка за неверния,

чиято всяка грешка

все му е последна,

в миг ще видиш блясъка

и всяка стъпка лековерна...

Ще ме измолиш

най-накрая тихичко,

навел глава под светлата икона,

ще плачеш с часове,

уви, не знаейки,

че винаги била съм и ще бъда твоя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...