парещ стих е челото
и стъмно се спускат черници
във очите - вихрушка
и дивото зрънце
кълни
а ръката ти пролетна
разбива капана за птици
как се къпя свободно
сред всичките тези вълни
на премерена нежност
на зов, който знае да чака
да, съвсем недостатъчна
просто - поредна любов
красотата е труд
сътворяване
малко по малко
но за нея се иска
и още
и още
любов ли
хайде
нека да бъдем приятели
нека
нека сме двама
от днес и завинаги
да
да ни има
не, не зная по-тежко
по-непростимо предателство
от това - да изричам без обич
твоето име
затова ще съм бавна
по-бавна от блус мисисипски
по-спокойна от котка на припек
от следобен сън на дете
а когато в кръвта ти
отново
избухнат звездите
ще е късно за бягство
защото
ще бъдеш спасен
© Росица Младенова Todos los derechos reservados