24 нояб. 2010 г., 23:17  

На теб

982 0 0

 

 

 

 

парещ стих е челото 

и стъмно се спускат черници


във очите - вихрушка
и дивото зрънце
кълни


а ръката ти пролетна
разбива капана за птици


как се къпя свободно
сред всичките тези вълни
на премерена нежност


на зов, който знае да чака

да, съвсем недостатъчна
просто - поредна любов


красотата е труд


сътворяване
малко по малко


но за нея се иска
и още
и още

любов ли

хайде
нека да бъдем приятели
нека

нека сме двама


от днес  и завинаги


да


да ни има


не, не зная по-тежко
по-непростимо предателство
от това - да изричам без обич
твоето име

затова ще съм бавна
по-бавна от блус мисисипски
по-спокойна от котка на припек
от следобен сън на дете
а когато в кръвта ти
отново
избухнат звездите

 

ще е късно за бягство
защото
ще бъдеш спасен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...