На теб

парещ стих е челото 

и стъмно се спускат черници

във очите - вихрушка
и дивото зрънце
кълни

а ръката ти пролетна
разбива капана за птици

как се къпя свободно
сред всичките тези вълни
на премерена нежност

на зов, който знае да чака

да, съвсем недостатъчна
просто - поредна любов

красотата е труд

сътворяване
малко по малко

но за нея се иска
и още
и още

любов ли

хайде
нека да бъдем приятели
нека

нека сме двама

от днес  и завинаги

да

да ни има

не, не зная по-тежко
по-непростимо предателство
от това - да изричам без обич
твоето име

затова ще съм бавна
по-бавна от блус мисисипски
по-спокойна от котка на припек
от следобен сън на дете
а когато в кръвта ти
отново
избухнат звездите

ще е късно за бягство
защото
ще бъдеш спасен