29 jul 2009, 0:32

На теб 

  Poesía
572 0 8

Не ми приписвай всички грехове,

които по земята стара бродят.

Не ми навявай всички страхове -

след всяка зима идва нова пролет.

 

Бих дала всичко болката да спра,

натрупани обиди да прогоня.

Едно не зная - ти дали разбра -

аз жива съм, а не отминал спомен.

 

Старея бавно, ала старостта

за мен е топла като мека есен.

Опитвам се на всеки да простя,

понякога запявам даже песен.

 

И сигурно съм грешна. Но не знам

кой праведник е в този свят огромен.

Нима не си усетил, че си сам,

а аз съм жива, не отминал спомен.

 

Гинка Гарева

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??