На теб
Не ми приписвай всички грехове,
които по земята стара бродят.
Не ми навявай всички страхове -
след всяка зима идва нова пролет.
Бих дала всичко болката да спра,
натрупани обиди да прогоня.
Едно не зная - ти дали разбра -
аз жива съм, а не отминал спомен.
Старея бавно, ала старостта
за мен е топла като мека есен.
Опитвам се на всеки да простя,
понякога запявам даже песен.
И сигурно съм грешна. Но не знам
кой праведник е в този свят огромен.
Нима не си усетил, че си сам,
а аз съм жива, не отминал спомен.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
