На теб

Денят– в очакване, сънят– в мечтания.

Пълен с очите ти и със желания.

Не исках много, намерих малко!

Сам убеждавах се и сам паднах...

жалко!

Открих душата, сърцето насълзих си.

Не скрих тъгата, и суетата си...

И кой го беше казал, тъй искрено и просто:

„О, миг поспри...”,

                     ... тъй хубав беше ти!

Уви!

            Прощавам си...

                                    Прости...