На теб
501
0
0
Денят– в очакване, сънят– в мечтания.
Пълен с очите ти и със желания.
Не исках много, намерих малко!
Сам убеждавах се и сам паднах...
жалко!
Открих душата, сърцето насълзих си.
Не скрих тъгата, и суетата си...
И кой го беше казал, тъй искрено и просто:
„О, миг поспри...”,
... тъй хубав беше ти!
Уви!
Прощавам си...
Прости...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нуцо Всички права запазени
