toxin (Таня Донова) toxin (Таня Донова)
79 358
4 jun 2015, 0:29

На теб... безпричинно

  Poesía
945 0 10

С присъствието си разглезваш дните ми,

превръщаш ме във кадифяна нежност!

Преливам в цветовете, до един наситени,

на цялата си луднала по теб копнежност!

 

Обичам безконечните ни "помниш ли",

тъй както ще обичам - след столетие,

онази сладостно-мъчителна безпомощност

на пленница - свободна - във ръцете ти!

 

Не ме оставяй да си ида! Чу ли! Никога!

Единствено водата ти разпалва огъня

способен да ме утоли! Недей се пита:

изгаряйки се, ще възкръснем ли отново!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    Изящно...!!!
  • toxin (Таня Донова)
    toxin (Таня Донова)
    Доволно, Людмиле! Благодаря ти за отбелязването! За мен означава много
    Ирен, от сърце благодаря и на теб, мила!
  • Brezar111 (Людмил Нешев)
    Brezar111 (Людмил Нешев)
    Аз също ще отбележа израза: „... на пленница – свободна - във ръцете ти” виждам, че и други са го сторили. Не без основание, защото върху него е базирана идеята на стихото, но разгледан като усещане, говори много за желанията и очакванията у една жена. Ответникът е известен. Друг е въпросът, дали той съумява да отвърне подобаващо...
  • iren5 (Ирен)
    iren5 (Ирен)
    Както винаги при теб е хубаво... Какво ли да ти напише човек освен - "Нека ти!"
  • toxin (Таня Донова)
    toxin (Таня Донова)
    Има необясними неща на този свят, но може би най-голямото Чудо си остава зовът на сърцето! Ще ми се всеки да мине през това "мъчение"
    Благодаря ви!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0