4 jun 2015, 0:29

На теб... безпричинно

  Poesía
950 0 10

С присъствието си разглезваш дните ми,

превръщаш ме във кадифяна нежност!

Преливам в цветовете, до един наситени,

на цялата си луднала по теб копнежност!

 

Обичам безконечните ни "помниш ли",

тъй както ще обичам - след столетие,

онази сладостно-мъчителна безпомощност

на пленница - свободна - във ръцете ти!

 

Не ме оставяй да си ида! Чу ли! Никога!

Единствено водата ти разпалва огъня

способен да ме утоли! Недей се пита:

изгаряйки се, ще възкръснем ли отново!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изящно...!!!
  • Доволно, Людмиле! Благодаря ти за отбелязването! За мен означава много
    Ирен, от сърце благодаря и на теб, мила!
  • Аз също ще отбележа израза: „... на пленница – свободна - във ръцете ти” виждам, че и други са го сторили. Не без основание, защото върху него е базирана идеята на стихото, но разгледан като усещане, говори много за желанията и очакванията у една жена. Ответникът е известен. Друг е въпросът, дали той съумява да отвърне подобаващо...
  • Както винаги при теб е хубаво... Какво ли да ти напише човек освен - "Нека ти!"
  • Има необясними неща на този свят, но може би най-голямото Чудо си остава зовът на сърцето! Ще ми се всеки да мине през това "мъчение"
    Благодаря ви!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...