4.06.2015 г., 0:29

На теб... безпричинно

947 0 10

С присъствието си разглезваш дните ми,

превръщаш ме във кадифяна нежност!

Преливам в цветовете, до един наситени,

на цялата си луднала по теб копнежност!

 

Обичам безконечните ни "помниш ли",

тъй както ще обичам - след столетие,

онази сладостно-мъчителна безпомощност

на пленница - свободна - във ръцете ти!

 

Не ме оставяй да си ида! Чу ли! Никога!

Единствено водата ти разпалва огъня

способен да ме утоли! Недей се пита:

изгаряйки се, ще възкръснем ли отново!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изящно...!!!
  • Доволно, Людмиле! Благодаря ти за отбелязването! За мен означава много
    Ирен, от сърце благодаря и на теб, мила!
  • Аз също ще отбележа израза: „... на пленница – свободна - във ръцете ти” виждам, че и други са го сторили. Не без основание, защото върху него е базирана идеята на стихото, но разгледан като усещане, говори много за желанията и очакванията у една жена. Ответникът е известен. Друг е въпросът, дали той съумява да отвърне подобаващо...
  • Както винаги при теб е хубаво... Какво ли да ти напише човек освен - "Нека ти!"
  • Има необясними неща на този свят, но може би най-голямото Чудо си остава зовът на сърцето! Ще ми се всеки да мине през това "мъчение"
    Благодаря ви!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...