4.06.2015 г., 0:29

На теб... безпричинно

953 0 10

С присъствието си разглезваш дните ми,

превръщаш ме във кадифяна нежност!

Преливам в цветовете, до един наситени,

на цялата си луднала по теб копнежност!

 

Обичам безконечните ни "помниш ли",

тъй както ще обичам - след столетие,

онази сладостно-мъчителна безпомощност

на пленница - свободна - във ръцете ти!

 

Не ме оставяй да си ида! Чу ли! Никога!

Единствено водата ти разпалва огъня

способен да ме утоли! Недей се пита:

изгаряйки се, ще възкръснем ли отново!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изящно...!!!
  • Доволно, Людмиле! Благодаря ти за отбелязването! За мен означава много
    Ирен, от сърце благодаря и на теб, мила!
  • Аз също ще отбележа израза: „... на пленница – свободна - във ръцете ти” виждам, че и други са го сторили. Не без основание, защото върху него е базирана идеята на стихото, но разгледан като усещане, говори много за желанията и очакванията у една жена. Ответникът е известен. Друг е въпросът, дали той съумява да отвърне подобаващо...
  • Както винаги при теб е хубаво... Какво ли да ти напише човек освен - "Нека ти!"
  • Има необясними неща на този свят, но може би най-голямото Чудо си остава зовът на сърцето! Ще ми се всеки да мине през това "мъчение"
    Благодаря ви!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...