21 jun 2004, 19:00

На теб, когото обичах

  Poesía
1.8K 0 2
Мечтите ми са ангели небесни,
летящи в райския покой,
големи, светли, пъстроцветни -
ще бъдат те със мен до край.

Душата ми е водопад от болка,
река, която няма бряг,
мечтае тя да е свободна,
да знае що е радост, що е грях.

И тази нощ ще те сънувам,
ще тлея в тази призрачна любов.
Загубих те, за да те спечеля
и за да бъдеш ти за миг до мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анонимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И нека силата и вярата в мечтите
    като нежно цвете разцъвтят
    и любовта в душата ни пропита
    ...да се излее тя над каменния бряг
  • Страхотно е! Много ми хареса

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...