Jun 21, 2004, 7:00 PM

На теб, когото обичах

  Poetry
1.8K 0 2
Мечтите ми са ангели небесни,
летящи в райския покой,
големи, светли, пъстроцветни -
ще бъдат те със мен до край.

Душата ми е водопад от болка,
река, която няма бряг,
мечтае тя да е свободна,
да знае що е радост, що е грях.

И тази нощ ще те сънувам,
ще тлея в тази призрачна любов.
Загубих те, за да те спечеля
и за да бъдеш ти за миг до мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анонимка All rights reserved.

Comments

Comments

  • И нека силата и вярата в мечтите
    като нежно цвете разцъвтят
    и любовта в душата ни пропита
    ...да се излее тя над каменния бряг
  • Страхотно е! Много ми хареса

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...