21.06.2004 г., 19:00

На теб, когото обичах

1.8K 0 2
Мечтите ми са ангели небесни,
летящи в райския покой,
големи, светли, пъстроцветни -
ще бъдат те със мен до край.

Душата ми е водопад от болка,
река, която няма бряг,
мечтае тя да е свободна,
да знае що е радост, що е грях.

И тази нощ ще те сънувам,
ще тлея в тази призрачна любов.
Загубих те, за да те спечеля
и за да бъдеш ти за миг до мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И нека силата и вярата в мечтите
    като нежно цвете разцъвтят
    и любовта в душата ни пропита
    ...да се излее тя над каменния бряг
  • Страхотно е! Много ми хареса

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...