21.06.2004 г., 19:00 ч.
На теб, когото обичах
Мечтите ми са ангели небесни,
летящи в райския покой,
големи, светли, пъстроцветни -
ще бъдат те със мен до край.
Душата ми е водопад от болка,
река, която няма бряг,
мечтае тя да е свободна,
да знае що е радост, що е грях.
И тази нощ ще те сънувам,
ще тлея в тази призрачна любов.
Загубих те, за да те спечеля
и за да бъдеш ти за миг до мен...
летящи в райския покой,
големи, светли, пъстроцветни -
ще бъдат те със мен до край.
Душата ми е водопад от болка,
река, която няма бряг,
мечтае тя да е свободна,
да знае що е радост, що е грях.
И тази нощ ще те сънувам,
ще тлея в тази призрачна любов.
Загубих те, за да те спечеля
и за да бъдеш ти за миг до мен...
© Анонимка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотно е! Много ми хареса
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
като нежно цвете разцъвтят
и любовта в душата ни пропита
...да се излее тя над каменния бряг