13 dic 2010, 18:12

На тези с по няколкото самоличности

  Poesía
626 0 0

Представям си ви в тъмното,
завити във шлифер,
с  борсалино почти до носа, 
от джоба си как вадите
скрита чекия
и с нея бодете в нощта.

Само черната котка,
която ви следва
с тревистите си очи, 
ще измяука и ще се скрие.
В локвата лампата ще блести.

В ателието зад ъгъла
се преобличате.
Хвърляте борсалиното настрана. 
И отново ставате адски безлични,
изчезвате в уличната мъгла.

И дори ако се срещнем по светло, 
ще ме похвалите със възторг
как добре ми отива сакото
с тези кафяви петна
около горния джоб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....