Представям си ви в тъмното,
завити във шлифер,
с  борсалино почти до носа, 
от джоба си как вадите
скрита чекия
и с нея бодете в нощта.

Само черната котка,
която ви следва
с тревистите си очи, 
ще измяука и ще се скрие.
В локвата лампата ще блести.

В ателието зад ъгъла
се преобличате.
Хвърляте борсалиното настрана. 
И отново ставате адски безлични,
изчезвате в уличната мъгла.

И дори ако се срещнем по светло, 
ще ме похвалите със възторг
как добре ми отива сакото
с тези кафяви петна
около горния джоб.