На Титаник
Дочуваш ли сирената на кораб,
порещ ледената океанска мощ?
Обхващаш ли със поглед зорък
туй величие пред идещата нощ?
А аз и ти сме пасажери,
забравили останалият свят,
душите ни са с ветровете полетели...
Луната тази нощ ни е маяк.
Напира нещо във гърдите,
припламва, лумва и гори.
Една магия ни оплита
в талазите на своите мечти.
Любов родена сред бумтежа
и грохота на свъсени вълни,
с титАническа сила ни връхлита...
О, мили мой! Летим... летим!...
Разперени ръце-криле могъщи
прегръщат тъмнооката небесна шир.
Океанът в дълбините смръщен,
очаква пак победоносен пир.
На ужаса очите срещаме,
но даже там се стеле радостта,
защото нашите души в безгрешие
не се страхуват даже от смъртта.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво е.Поздравчета!
-
Поздрав,Роси!
Нямах и малка представа,че темата"Титаник"(клиширана за неумиращата вечна любов)може да звучи толкова...(в момента не откривам думата)...аспектно или съдбовно разчупена.Може би думата е клишеразчупващо.
Забелязва се,че нямам думи да опиша възхищението си. -
Мери...твоята чувствителност ме трогва!Благодаря ти!
Благодаря и на теб Мая!
Поздрави! -
Боби...красиво четиристишие и точно казано!
Благодаря и на теб! -
поздравления, Роси!
-
Здравей Богдане!
Искам да отбележа,че тази публикация,която поставих и като коментар под текста на Мойсей "А сърцето непрекъснато ме пита" е написана под звуците на "Homn to the sea" публикувано от Ливърпул.
Благодаря! -
Поплаках си, пък ми стана леко после, като че ли тежък камък се отдели от сърцето ми. Бъдете здрави и все така затрогващи и истински да са стиховете Ви!Невероятни сте, Благодаря!
-
Здравей, Роси!
Този текст ти го пусна най-напред като коментар под моя творба. Това за мен е забележително. Тръгнахме от негатива на "пяна" и докъде стигнахме. Поетичният диалог се оказа много съдържателен. Признавам, че заслугата е твоя.
Поздрав! -
Пети,Благодаря ти!
Мойсей не спира да ме изненадва! -
Валери...
Никога до сега не съм била така развълнувана от твой коментар,както сега!Благодаря ти! -
Раздялата е нищо щом я има
в малък,кратък миг и любовта
И можеш да прощепнеш на любима,
че на нея посветил си красотата на нощта... -
Браво! Много ми хареса! На фона на Селин Дион е още по-красиво! Браво!
-
Разкош,Роси!!!
А коментара на Мойсей е като продължение на твоя стих!
Поздрави! -
Тебе те измолих от вълните
и потънах в отвъдност бяла,
щом ледът скова гърдите
в нашата, запомнена от теб раздяла.
Запознахме се на кораба “Титаник”-
там на палубата – над вълните океански,
в чудния за двамата ни заник,
който скоро щеше да кънти от крясъците кански.
Когато те погледнах в очите,
видях, че нещо си сърдита
и още щом избърсах ти сълзите,
сърцето ми любовно те попита.
Отхвърлих твоята тъга
разкъсвайки вериги на годеж,
защото с теб създадохме дъга,
спасила те от друг един младеж.
Пътувахме в различни класи,
но любовта е класата върховна,
което потвърдиха старци беловласи,
превърнали я в нишка на живота си – основна.
С тебе, двама под Луната,
изпяхме не една любовна строфа
и сплетохме завинаги сърцата,
надмогнали, познатата на всички катастрофа.
От пенестите се вълни изгря
любов над леден кръговрат
и тя прерастна в заря
над хората, готови да умрат.
Дари ми ти огромна радост,
когато в твоята каюта
почувствах гордостта на младост,
положила главата ми в скута.
Но стигнахме и своята Голгота
в това, с любов дарено плаване,
а ти пренесе през живота
силата на нашето отдаване.
Тебе те измолих от вълните
и потънах в отвъдност бяла,
щом ледът скова гърдите
в нашата, запомнена от теб раздяла. -
Здравейте Христо, Яна и Даниеле!
Добре дошли на борда на Титаник! -
Великолепно е.Поздрав.
-
Поздрви, Роси...стихотворението ти ме пренесе там...на Титаник.
-
Четейки стиха ти, си представих и филма.
А стихът ти е чудесен!!! Поздрави, Роси!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много нежно и красиво! Поздрав!