3 ene 2008, 10:17

На Тоше Проески

  Poesía » Otra
1.6K 0 4

Кажете ми хора,

как да се боря

с тъгата в душата?

Не го видях реално,

не ме познаваше,

а направи сърцето ми болно...

Сълзите капят и горят лицето,

искри от болка топят сърцето...

Песните му слушам

и вместо с тях да пея,

ми иде да вия...

Защо вместо цветя на сцената,

да слагам на гроба му?...

"Не мисли за смъртта" - казват ми...

А за кого?! Тя ни го отне

и няма да го върне...

Да можех само да го зърна,

да видя, че и там той пее,

със ангелите по-добре живее...

Ех, мъко моя!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Непозната Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако беше поставила това хубаво стихотворение под твоята фотография "Моята душа"/или беше направила препратка към стихотворението/, реакцията ми към фотографията щеше да бъде коренно различна !!! Имаш дарба да пишеш...Определено!!!
    И едно добронамерено предложение...ако след звездичките в началото на стихотворението поставиш едно посвещение - "На Тоше Проески",читателите по-добре ще разберат стиховете: "Не го видях реално, не ме познаваше,а направи сърцето ми болно..." и "Да можех само да го зърна,да видя, че и там той пее,със ангелите по-добре живее..."
  • Много хубави и искрени думи си написала!
    Знам,че реалността е груба и несправедлива,но...затвори за момент очи и се опитай да си представиш как ангелът пее и се смее заедно с другите ангели. Ще ти стане малко по-леко,ще забравиш поне за миг за ужасната истина...аз поне така правя.
  • Много е тъжно, очите ми се напълниха със сълзи. И аз се чувствам по същия начин. Дано да е на по-красиво място нашият ангел...
  • Поклон!
    не тъжи...сигурно и там пее...с ангелите.
    с много обич за теб. хубав тъжен стих.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...