3.01.2008 г., 10:17

На Тоше Проески

1.5K 0 4

Кажете ми хора,

как да се боря

с тъгата в душата?

Не го видях реално,

не ме познаваше,

а направи сърцето ми болно...

Сълзите капят и горят лицето,

искри от болка топят сърцето...

Песните му слушам

и вместо с тях да пея,

ми иде да вия...

Защо вместо цветя на сцената,

да слагам на гроба му?...

"Не мисли за смъртта" - казват ми...

А за кого?! Тя ни го отне

и няма да го върне...

Да можех само да го зърна,

да видя, че и там той пее,

със ангелите по-добре живее...

Ех, мъко моя!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Непозната Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако беше поставила това хубаво стихотворение под твоята фотография "Моята душа"/или беше направила препратка към стихотворението/, реакцията ми към фотографията щеше да бъде коренно различна !!! Имаш дарба да пишеш...Определено!!!
    И едно добронамерено предложение...ако след звездичките в началото на стихотворението поставиш едно посвещение - "На Тоше Проески",читателите по-добре ще разберат стиховете: "Не го видях реално, не ме познаваше,а направи сърцето ми болно..." и "Да можех само да го зърна,да видя, че и там той пее,със ангелите по-добре живее..."
  • Много хубави и искрени думи си написала!
    Знам,че реалността е груба и несправедлива,но...затвори за момент очи и се опитай да си представиш как ангелът пее и се смее заедно с другите ангели. Ще ти стане малко по-леко,ще забравиш поне за миг за ужасната истина...аз поне така правя.
  • Много е тъжно, очите ми се напълниха със сълзи. И аз се чувствам по същия начин. Дано да е на по-красиво място нашият ангел...
  • Поклон!
    не тъжи...сигурно и там пее...с ангелите.
    с много обич за теб. хубав тъжен стих.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...