1 ago 2012, 21:17

На това ли казват ХАЙКУ?

  Poesía » Otra
952 0 3

 

                              На това ли казват ХАЙКУ ?

 

 

Бях чиста, ароматна горска билка...

Сега изплача ли душата си,

                              тече ЧЕРНИЛКА...

 

 

"Син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе..."

Което вечно търпи за удобство

всяко чуждо робство...

 

 

Ограбиха на птиците

Простора, Въздуха, Трошиците...

За да заситят апетита

                      НА ПОЛИТИЦИТЕ...

 

 

Светът с благоговение запява

                       Тиха, Свята нощ!

Едно познато племе на Балканите

във мирно време гърми бомби,

            ДЕМОНСТРИРА МОЩ...

 

 

Родих се някъде край язовира.

                           Във село Хухла.

Сега карам автобус във Пловдив.

Но за мене още пътникът

                             е само ТУХЛА...

 

 

Мое скъпо и страдално

                       Бащино огнище!

Ограбено и разорено,

обезлюдено, озлобено

ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКО

                                 БУНИЩЕ...

 

 

Стегнат в икономическите клещи,

всеки може кой каквото иска

свободно да си плещи...

Смело плещи, очи блещи,

                                       после спира.

ПОЛЗА НЕ НАМИРА...

 

 

Комунистите са ненаситна паст!

Готови са и с Дявола съюз да сключат,

само да са ВИНАГИ НА ВЛАСТ...

 

 

Какво да ти разправям

приказки за перушината

                              на щрауса.

Иди във Горчивария и виж

             държавата на хаоса...

 

 

Мила Родино!

Топи се милата Родина!

Изнесе се в чужбина...

 

 

В света на Човека

безмълвно цари

Ракът, наречен

                     ПАРИ!

 

 

Живот в държавица, в която

навред вилнее Злото.

Светът ни гледа и се чуди!

На търпението ни

                и на теглото.

 

 

Бащиците на Прехода

превърнаха България

в порутен стар сайвант!

Под него правят всичко,

вече правено в света,

но в собствен,

                    по-коварен

                          вариант...

 

 

Блести на екрана

от тъпа, по-тъпа муцуна!

На път сме отново

Човекът да стане маймуна...

 

 

"Върви, народе възродени!"

пропяват люде угнетени.

Възпяват българската реч

със чуждоземен fresh гювеч...

 

 

"Език свещен на моите деди!"

Език на нашите деди, бащи и внуци!

Кажи ми кой да те опази

от проникващите в теб фалшиви звуци.

 

 

Кой в главата, кой в краката, пълно с инвалиди...

В автобуса всеки сяда, кой където види!

Здравенячки по сто оки пълнят две седалки,

инвалиди със бастуни прави пъшкат жалки...

 

 

Кажи ми, мили Боже,

от лошотията си как да се опазя?

Щом живея във държава със народ,

                    напомпан със омраза!

 

 

    На момчетата със дългите коси

    и дамите със панталон и със цигара!

 

За да не сбъркат някъде "по грешка"

                                   да не го намушат,

и мъжете като кучетата

                        отпред почнаха

                                            да се душат...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Недоумявам заглавието... То е ясно, че въпросът е риторичен, ама какъв е подтекста с това заглавие? Визират се чисто материални неща и написаното е много далеч от хайку (като начин на мислене, не като форма на изразяване)
    А иначе написаното е актуално, макар някои да кажат, че е банално като тема...
  • Казват му епиграми.
  • не. не на това.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...