1.08.2012 г., 21:17

На това ли казват ХАЙКУ?

950 0 3

 

                              На това ли казват ХАЙКУ ?

 

 

Бях чиста, ароматна горска билка...

Сега изплача ли душата си,

                              тече ЧЕРНИЛКА...

 

 

"Син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе..."

Което вечно търпи за удобство

всяко чуждо робство...

 

 

Ограбиха на птиците

Простора, Въздуха, Трошиците...

За да заситят апетита

                      НА ПОЛИТИЦИТЕ...

 

 

Светът с благоговение запява

                       Тиха, Свята нощ!

Едно познато племе на Балканите

във мирно време гърми бомби,

            ДЕМОНСТРИРА МОЩ...

 

 

Родих се някъде край язовира.

                           Във село Хухла.

Сега карам автобус във Пловдив.

Но за мене още пътникът

                             е само ТУХЛА...

 

 

Мое скъпо и страдално

                       Бащино огнище!

Ограбено и разорено,

обезлюдено, озлобено

ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКО

                                 БУНИЩЕ...

 

 

Стегнат в икономическите клещи,

всеки може кой каквото иска

свободно да си плещи...

Смело плещи, очи блещи,

                                       после спира.

ПОЛЗА НЕ НАМИРА...

 

 

Комунистите са ненаситна паст!

Готови са и с Дявола съюз да сключат,

само да са ВИНАГИ НА ВЛАСТ...

 

 

Какво да ти разправям

приказки за перушината

                              на щрауса.

Иди във Горчивария и виж

             държавата на хаоса...

 

 

Мила Родино!

Топи се милата Родина!

Изнесе се в чужбина...

 

 

В света на Човека

безмълвно цари

Ракът, наречен

                     ПАРИ!

 

 

Живот в държавица, в която

навред вилнее Злото.

Светът ни гледа и се чуди!

На търпението ни

                и на теглото.

 

 

Бащиците на Прехода

превърнаха България

в порутен стар сайвант!

Под него правят всичко,

вече правено в света,

но в собствен,

                    по-коварен

                          вариант...

 

 

Блести на екрана

от тъпа, по-тъпа муцуна!

На път сме отново

Човекът да стане маймуна...

 

 

"Върви, народе възродени!"

пропяват люде угнетени.

Възпяват българската реч

със чуждоземен fresh гювеч...

 

 

"Език свещен на моите деди!"

Език на нашите деди, бащи и внуци!

Кажи ми кой да те опази

от проникващите в теб фалшиви звуци.

 

 

Кой в главата, кой в краката, пълно с инвалиди...

В автобуса всеки сяда, кой където види!

Здравенячки по сто оки пълнят две седалки,

инвалиди със бастуни прави пъшкат жалки...

 

 

Кажи ми, мили Боже,

от лошотията си как да се опазя?

Щом живея във държава със народ,

                    напомпан със омраза!

 

 

    На момчетата със дългите коси

    и дамите със панталон и със цигара!

 

За да не сбъркат някъде "по грешка"

                                   да не го намушат,

и мъжете като кучетата

                        отпред почнаха

                                            да се душат...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Недоумявам заглавието... То е ясно, че въпросът е риторичен, ама какъв е подтекста с това заглавие? Визират се чисто материални неща и написаното е много далеч от хайку (като начин на мислене, не като форма на изразяване)
    А иначе написаното е актуално, макар някои да кажат, че е банално като тема...
  • Казват му епиграми.
  • не. не на това.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...