1 ago 2010, 19:05

На трона на страданието

  Poesía » Otra
917 0 13

Вдъхновено от "Зеленият път"

на Стивън Кинг.



"Последни думи?" Няма смисъл.

Аз все, тъй и тъй, ще си замина.

Пък и мълчаливо, все си мисля,

болката понася истинският мъж.

 

А днес съм кралят на агонията,

на Прометей модерен вариант.

Донесох някога живота в огън,

на огъня сега принасям кръвен дан.

 

"Ще свърши бързо." Но едва ли!

Не и ако имаш да си плащаш.

На трона прикован приветствам

електрическата смърт. Безчет кинжали

 

изпепеляват сякаш мисълта ми.

За това, което нявга бях преди.

И за което никога не ще да бъда.

От истината най-жестоко ме боли.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Супер и аз преди четях всичко на Стивън Кинг!Яко е стихото ти!
  • Така е,Стрелецо, на твоите години обикновено човек е самоубийсвено тъжен, а после...съжалява, че е бил тъжен...Но това е жубава поезия, не е живият живот - да не бъркаме..Длъжен си да пишеш, когато можеш
    да пишеш.Успехи!Wali./Виолета Томова/
  • Сега когато всичко свърши
    и няма вече разочарования
    погледни напред към ясни кръгове
    и изплачи бисерната тъга с мечтания....

    Не обичам тъжни стихове, но този ми хареса! Надявам се да прочета нов романтичен етюд в усмихнати тонове!
    Поздравления, пишеш интересна поезия, всъщност всеки има собствен стил и замах на перото. Бъди и занапред!
  • Много мъдрост и много стил!Поздрави!
  • Винаги от истината боли най-много!
    Хубав стих

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...