1 ago 2010, 19:05

На трона на страданието

  Poesía » Otra
920 0 13

Вдъхновено от "Зеленият път"

на Стивън Кинг.



"Последни думи?" Няма смисъл.

Аз все, тъй и тъй, ще си замина.

Пък и мълчаливо, все си мисля,

болката понася истинският мъж.

 

А днес съм кралят на агонията,

на Прометей модерен вариант.

Донесох някога живота в огън,

на огъня сега принасям кръвен дан.

 

"Ще свърши бързо." Но едва ли!

Не и ако имаш да си плащаш.

На трона прикован приветствам

електрическата смърт. Безчет кинжали

 

изпепеляват сякаш мисълта ми.

За това, което нявга бях преди.

И за което никога не ще да бъда.

От истината най-жестоко ме боли.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Супер и аз преди четях всичко на Стивън Кинг!Яко е стихото ти!
  • Така е,Стрелецо, на твоите години обикновено човек е самоубийсвено тъжен, а после...съжалява, че е бил тъжен...Но това е жубава поезия, не е живият живот - да не бъркаме..Длъжен си да пишеш, когато можеш
    да пишеш.Успехи!Wali./Виолета Томова/
  • Сега когато всичко свърши
    и няма вече разочарования
    погледни напред към ясни кръгове
    и изплачи бисерната тъга с мечтания....

    Не обичам тъжни стихове, но този ми хареса! Надявам се да прочета нов романтичен етюд в усмихнати тонове!
    Поздравления, пишеш интересна поезия, всъщност всеки има собствен стил и замах на перото. Бъди и занапред!
  • Много мъдрост и много стил!Поздрави!
  • Винаги от истината боли най-много!
    Хубав стих

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...