На трона на страданието
Вдъхновено от "Зеленият път"
на Стивън Кинг.
"Последни думи?" Няма смисъл.
Аз все, тъй и тъй, ще си замина.
Пък и мълчаливо, все си мисля,
болката понася истинският мъж.
А днес съм кралят на агонията,
на Прометей модерен вариант.
Донесох някога живота в огън,
на огъня сега принасям кръвен дан.
"Ще свърши бързо." Но едва ли!
Не и ако имаш да си плащаш.
На трона прикован приветствам
електрическата смърт. Безчет кинжали
изпепеляват сякаш мисълта ми.
За това, което нявга бях преди.
И за което никога не ще да бъда.
От истината най-жестоко ме боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
