2 nov 2007, 14:01

На тръгване

903 0 7

Очите ми са скрити зад цигарен дим,

макар и уморени, отново не заспиват.

А ти си там, но само глас любим,

при който мислите сами отиват.

 

В очите твои аз видях

поредна доза страх.

И вперил поглед в мен,

ти молеше, без глас, при тебе да остана.

 

На тръгване от твоето сърце вземах.

То, плачейки от болка, сякаш се стопява -

парче от него тайно скрих

на дъното, в дамската си чанта.

 

Утрото обгръща те с мъгла

и вглеждам се в следите ти по пътя.

А в тишината нощната луна

прикрива се зад мойта мъка.

 

В очите ми изгуби се,

навътре в тях, като че

искаш ти при тебе да остана.

Не плачи. Защото ще се върна пак.

 

Тогава, в зората на деня,

ще се стопят и болка, и измама.

Не вярвах, че… при мене ще се спреш

и мислех, че си зрителна измама.

 

Написано от Lingerie (Ники) и Nella_gold (Нели)

01.11. 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...