На тръгване
Очите ми са скрити зад цигарен дим,
макар и уморени, отново не заспиват.
А ти си там, но само глас любим,
при който мислите сами отиват.
В очите твои аз видях
поредна доза страх.
И вперил поглед в мен,
ти молеше, без глас, при тебе да остана.
На тръгване от твоето сърце вземах.
То, плачейки от болка, сякаш се стопява -
парче от него тайно скрих
на дъното, в дамската си чанта.
Утрото обгръща те с мъгла
и вглеждам се в следите ти по пътя.
А в тишината нощната луна
прикрива се зад мойта мъка.
В очите ми изгуби се,
навътре в тях, като че
искаш ти при тебе да остана.
Не плачи. Защото ще се върна пак.
Тогава, в зората на деня,
ще се стопят и болка, и измама.
Не вярвах, че… при мене ще се спреш
и мислех, че си зрителна измама.
Написано от Lingerie (Ники) и Nella_gold (Нели)
01.11. 2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
