2.11.2007 г., 14:01 ч.

На тръгване 

  Поезия » Любовна
700 0 7

Очите ми са скрити зад цигарен дим,

макар и уморени, отново не заспиват.

А ти си там, но само глас любим,

при който мислите сами отиват.

 

В очите твои аз видях

поредна доза страх.

И вперил поглед в мен,

ти молеше, без глас, при тебе да остана.

 

На тръгване от твоето сърце вземах.

То, плачейки от болка, сякаш се стопява -

парче от него тайно скрих

на дъното, в дамската си чанта.

 

Утрото обгръща те с мъгла

и вглеждам се в следите ти по пътя.

А в тишината нощната луна

прикрива се зад мойта мъка.

 

В очите ми изгуби се,

навътре в тях, като че

искаш ти при тебе да остана.

Не плачи. Защото ще се върна пак.

 

Тогава, в зората на деня,

ще се стопят и болка, и измама.

Не вярвах, че… при мене ще се спреш

и мислех, че си зрителна измама.

 

Написано от Lingerie (Ники) и Nella_gold (Нели)

01.11. 2007

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??