23 abr 2009, 20:31

На тръгване

  Poesía
951 1 25

 

 

Вземи си ръката и пръстите. Всичко.

Твоята част от сърцето също вземи.

Аз имам прозорец, по който се стичат

две капки от извървяните вече следи.

 

Вземи си очите, не поглеждай назад

и думите, късните, казани и неказани.

С нозете прекрачиш  ли външния праг,

стените след теб ще бъдат белязани.

 

Вземи си доверие, то ще ти трябва,

да слезеш по стълбите по-безопасно.

Вземи, давам ти лъч и от моята вяра.

Тя е единствена дето в мен не угасва.

 

Вземи цветовете и тишината вземи.

Ред е тъгата в мен без звук да попее.

След месец на двора ще цъфнат липи,

спомена и него прибери, да не копнее.

 

Вземи си устните, шепота. Всичко.

Моята част от сърцето също вземи.

Аз имам мастило и белите листове.

Там ще те скрия. Само в тях остани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...