23 abr 2009, 20:31

На тръгване 

  Poesía
842 1 25

 

 

Вземи си ръката и пръстите. Всичко.

Твоята част от сърцето също вземи.

Аз имам прозорец, по който се стичат

две капки от извървяните вече следи.

 

Вземи си очите, не поглеждай назад

и думите, късните, казани и неказани.

С нозете прекрачиш  ли външния праг,

стените след теб ще бъдат белязани.

 

Вземи си доверие, то ще ти трябва,

да слезеш по стълбите по-безопасно.

Вземи, давам ти лъч и от моята вяра.

Тя е единствена дето в мен не угасва.

 

Вземи цветовете и тишината вземи.

Ред е тъгата в мен без звук да попее.

След месец на двора ще цъфнат липи,

спомена и него прибери, да не копнее.

 

Вземи си устните, шепота. Всичко.

Моята част от сърцето също вземи.

Аз имам мастило и белите листове.

Там ще те скрия. Само в тях остани.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??