23 abr 2009, 20:31

На тръгване

  Poesía
948 1 25

 

 

Вземи си ръката и пръстите. Всичко.

Твоята част от сърцето също вземи.

Аз имам прозорец, по който се стичат

две капки от извървяните вече следи.

 

Вземи си очите, не поглеждай назад

и думите, късните, казани и неказани.

С нозете прекрачиш  ли външния праг,

стените след теб ще бъдат белязани.

 

Вземи си доверие, то ще ти трябва,

да слезеш по стълбите по-безопасно.

Вземи, давам ти лъч и от моята вяра.

Тя е единствена дето в мен не угасва.

 

Вземи цветовете и тишината вземи.

Ред е тъгата в мен без звук да попее.

След месец на двора ще цъфнат липи,

спомена и него прибери, да не копнее.

 

Вземи си устните, шепота. Всичко.

Моята част от сърцето също вземи.

Аз имам мастило и белите листове.

Там ще те скрия. Само в тях остани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...