На тръгване
Вземи си ръката и пръстите. Всичко.
Твоята част от сърцето също вземи.
Аз имам прозорец, по който се стичат
две капки от извървяните вече следи.
Вземи си очите, не поглеждай назад
и думите, късните, казани и неказани.
С нозете прекрачиш ли външния праг,
стените след теб ще бъдат белязани.
Вземи си доверие, то ще ти трябва,
да слезеш по стълбите по-безопасно.
Вземи, давам ти лъч и от моята вяра.
Тя е единствена дето в мен не угасва.
Вземи цветовете и тишината вземи.
Ред е тъгата в мен без звук да попее.
След месец на двора ще цъфнат липи,
спомена и него прибери, да не копнее.
Вземи си устните, шепота. Всичко.
Моята част от сърцето също вземи.
Аз имам мастило и белите листове.
Там ще те скрия. Само в тях остани.
© Ани Монева All rights reserved.
