6 dic 2006, 16:22

На твоите клепачи, ще притихна

  Poesía
835 0 13

На твоите клепачи, ще притихна.
Превърната в сълза на твоите очи,
и стичайки се по теб, ще целуна
лицето ти... със твоите сълзи...
На твоите устни, усмивката ще бъда!
И болката във твоите добри очи.
Щом обич съм в сърцето ти, докрай
ще бъда, ще дишам в твоите гърди.
Не се страхувай, обич моя, нежна.
Нали съм в теб и ти си в мен!
Живот ще блика във душата твоя,
защото любовта във нас я има...
Вълшебствата са в нас, в мечтите,
повярвай във щастливите сълзи,
които днес се стичат от очите,
целуват вместо мен лицето ти. 
От моята душа, живот ти давам.
Ти с твоето сърце пулсираш в мен,
защото любовта ни е голяма,
прегради няма...аз в теб живея, 
а в мен живееш ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...