6.12.2006 г., 16:22

На твоите клепачи, ще притихна

827 0 13

На твоите клепачи, ще притихна.
Превърната в сълза на твоите очи,
и стичайки се по теб, ще целуна
лицето ти... със твоите сълзи...
На твоите устни, усмивката ще бъда!
И болката във твоите добри очи.
Щом обич съм в сърцето ти, докрай
ще бъда, ще дишам в твоите гърди.
Не се страхувай, обич моя, нежна.
Нали съм в теб и ти си в мен!
Живот ще блика във душата твоя,
защото любовта във нас я има...
Вълшебствата са в нас, в мечтите,
повярвай във щастливите сълзи,
които днес се стичат от очите,
целуват вместо мен лицето ти. 
От моята душа, живот ти давам.
Ти с твоето сърце пулсираш в мен,
защото любовта ни е голяма,
прегради няма...аз в теб живея, 
а в мен живееш ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....