Dec 6, 2006, 4:22 PM

На твоите клепачи, ще притихна

  Poetry
833 0 13

На твоите клепачи, ще притихна.
Превърната в сълза на твоите очи,
и стичайки се по теб, ще целуна
лицето ти... със твоите сълзи...
На твоите устни, усмивката ще бъда!
И болката във твоите добри очи.
Щом обич съм в сърцето ти, докрай
ще бъда, ще дишам в твоите гърди.
Не се страхувай, обич моя, нежна.
Нали съм в теб и ти си в мен!
Живот ще блика във душата твоя,
защото любовта във нас я има...
Вълшебствата са в нас, в мечтите,
повярвай във щастливите сълзи,
които днес се стичат от очите,
целуват вместо мен лицето ти. 
От моята душа, живот ти давам.
Ти с твоето сърце пулсираш в мен,
защото любовта ни е голяма,
прегради няма...аз в теб живея, 
а в мен живееш ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....