13 feb 2015, 7:53  

На твоя петдесет и трети рожден ден

649 0 0

Когато стихне вече

звънът на чаши  пълни

и празникът заглъхне...

От мрака разсъблечена,

душата ти безмълвно

ще зъзне, пак излъгана…

 

Тогава ще развържеш

крилете уморени

на чувствата и мислите.

За да политнат, бързи,

далеч... назад, във времето –

към онзи таен пристан,

 

където всяко лято

се връщаш неизбежно –

самотен щъркел прелетен –

при своето голямо

море от топла нежност...

С една любов непреходна.


 

Албена Димитрова

 

25.02.2006.

София.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...