12 ene 2013, 10:49

На тъмен фон 

  Poesía
649 0 7

 

НА ТЪМЕН ФОН

 

          “Злото е създадено всъщност

           само за да се открои доброто...”

                                        Августин БЛАЖЕНИ

 

Иди си, Слънце!

Аз възпявам мрака,

нощта край мен,

безлунна и беззвездна.

Зад тежки спуснати завеси чакам

на мрака черен глъхнещата бездна;

 

докосвам с пръсти тъмната Омраза,

опипвам Отчаянието тъмно...

Дано нощта успея да опазя,

дано е мрак край мен,

дано не съмне!

 

Люлея в скути Злото.

То едрее,

то вдига ръст,

то трупа сила гневна...

Какво съм аз –

престъпникът, злодеят,

избрал нощта пред светлината дневна?

 

На мен ми трябва мрак,

дълбок и черен

– не синкав здрач,

не вечер теменужна...

Единствено сред мрака ще намеря

прашинката, която ми е нужна;

 

прашинката добро –

светулка златна,

искрицата, невидима без мрака...

Иди си, Слънце!

Нека необятна

и непрогледна тъмнина дочакам!

 

Омраза нека в мрака чер да лази,

с криле от мрак

да бие Зло край мене –

невидими са Обич без Омраза

и Доброта – без Зло, в нощта стаено.

 

И нека са светулки и трошици

– на мрака сред настръхналата бездна,

в изпепелените от мрак зеници

те светят със сиянията звездни.

 

Затуй – иди си, Слънце!

Нека още

по пладне ледна нощ край мен да пари,

света да скрие черен мрак среднощен!

 

На тъмно и искрите са пожари...

 

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поетична мъдрост сте!
    Благодаря!
  • Точен, оригинален и мъдър както винаги!!
  • Радвам се, че тук все още има какво да се чете...
    Поздравления!
  • С поздравления за идеята и изпълнението!
  • Наистина е Маестро!!!
    Много силен стих!!!
  • Oгорчение и обида тежък са товар -
    остър нож са и разкъсват сърце.
    Миг искрите са, и във ярък пожар
    дори среднощ, не ще се разпростре....

    Великолепно изразени емоции! Аплодисменти!
  • Следя публикациите ти тук от самото начало. Творбите ти стават все по-задълбочени и философски, Маестро, понякога, като те чета, ме побиват тръпки. Аплодисменти!
Propuestas
: ??:??