На тъмен фон
НА ТЪМЕН ФОН
“Злото е създадено всъщност
само за да се открои доброто...”
Августин БЛАЖЕНИ
Иди си, Слънце!
Аз възпявам мрака,
нощта край мен,
безлунна и беззвездна.
Зад тежки спуснати завеси чакам
на мрака черен глъхнещата бездна;
докосвам с пръсти тъмната Омраза,
опипвам Отчаянието тъмно...
Дано нощта успея да опазя,
дано е мрак край мен,
дано не съмне!
Люлея в скути Злото.
То едрее,
то вдига ръст,
то трупа сила гневна...
Какво съм аз –
престъпникът, злодеят,
избрал нощта пред светлината дневна?
На мен ми трябва мрак,
дълбок и черен
– не синкав здрач,
не вечер теменужна...
Единствено сред мрака ще намеря
прашинката, която ми е нужна;
прашинката добро –
светулка златна,
искрицата, невидима без мрака...
Иди си, Слънце!
Нека необятна
и непрогледна тъмнина дочакам!
Омраза нека в мрака чер да лази,
с криле от мрак
да бие Зло край мене –
невидими са Обич без Омраза
и Доброта – без Зло, в нощта стаено.
И нека са светулки и трошици
– на мрака сред настръхналата бездна,
в изпепелените от мрак зеници
те светят със сиянията звездни.
Затуй – иди си, Слънце!
Нека още
по пладне ледна нощ край мен да пари,
света да скрие черен мрак среднощен!
На тъмно и искрите са пожари...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
