Една ръка поема всяка сутрин

длан мъничка на сънено дете,

отваря своето сърце и вътре,

на столчетата сядат всички те.

Усмихва се, погалва ти косата

и бузка щипва весело, през смях,

показва ти какво е добротата

и с много обич гони твоя страх.

Оставила, забравила далече,

за своите деца, за дом, съпруг,

тя прави от децата ни Човеци

със ласка, с грижа и със непосилен труд.

Благодарим, учителко любима,

за тази всеотдайност до безкрай!

Благодарим на Бога, че те има!

Че твоят труд е ценен знай!