9 feb 2008, 20:35

На В.

670 0 1
Не знаеш колко сълзи за теб съм пропиляла,
не знаеш колко болка сърцето ми за теб таи,
как ръцете ми не спират да те търсят
и вечно пред очите си ми ти.

Как една звезда умира всеки миг в нощта,
когато теб те няма и отново съм сама?
Как едно момиче проклина таз съдба,
която отново разделила ни е с теб сега...

И само обич и надежда останаха в моето сърце,
и мъката, която денонощно ме убива,
защото ти далече си, няма те до мен сега,
но аз ще те обичам - вечно, дори и да умра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво и силно!Силната любов никога не гасне.Поздрав за хубавото стихче

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...