9 feb 2008, 20:35

На В. 

  Poesía » De amor
539 0 1
Не знаеш колко сълзи за теб съм пропиляла,
не знаеш колко болка сърцето ми за теб таи,
как ръцете ми не спират да те търсят
и вечно пред очите си ми ти.

Как една звезда умира всеки миг в нощта,
когато теб те няма и отново съм сама?
Как едно момиче проклина таз съдба,
която отново разделила ни е с теб сега...

И само обич и надежда останаха в моето сърце,
и мъката, която денонощно ме убива,
защото ти далече си, няма те до мен сега,
но аз ще те обичам - вечно, дори и да умра!

© Йоанна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво и силно!Силната любов никога не гасне.Поздрав за хубавото стихче
Propuestas
: ??:??