Feb 9, 2008, 8:35 PM

На В.

  Poetry » Love
671 0 1
Не знаеш колко сълзи за теб съм пропиляла,
не знаеш колко болка сърцето ми за теб таи,
как ръцете ми не спират да те търсят
и вечно пред очите си ми ти.

Как една звезда умира всеки миг в нощта,
когато теб те няма и отново съм сама?
Как едно момиче проклина таз съдба,
която отново разделила ни е с теб сега...

И само обич и надежда останаха в моето сърце,
и мъката, която денонощно ме убива,
защото ти далече си, няма те до мен сега,
но аз ще те обичам - вечно, дори и да умра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво и силно!Силната любов никога не гасне.Поздрав за хубавото стихче

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...