27 abr 2007, 15:49

На В. Йорданов - поет и актьор

  Poesía
958 0 17
Беше среща спонтанна и истинска,
или съдбата намеси се пак,
пет поетеси бяха поканени
спектакъл да гледат в малкия град.
Покана отправи актьор проспериращ,
но романтик по душа и съдба,
на сцената той ги дари с вдъхновение,
а после раздаде по лъч светлина.
Обля ги с усмивки, със радост и патос,
разкри без преструвка нежна душа
и толкова искрен във своята младост,
показа им що е любов, красота.
Срещата свърши, но пламък остана
да топли сърцата на тези жени.
Благодарим ти, Поете, за обичта ти голяма!
Нека Бог да окриля твойте мечти!


27.04.2007 г.
Г.Оряховица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Много е хубаво,много ... искрено звучи Успех и Поздрави!
  • Браво!И аз се радвам, че го познавам!
    Прекрасен човек!
    Поздрав за стиха!
  • Поздравявам и двама ви!
  • Така си беше! Не че се хваля, но и аз бях там!
    Таня, поздрав за стиха, отново ме обзе онова приятно настроение от срещата!
    Ах, този В. Йорданов!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...