27.04.2007 г., 15:49

На В. Йорданов - поет и актьор

952 0 17
Беше среща спонтанна и истинска,
или съдбата намеси се пак,
пет поетеси бяха поканени
спектакъл да гледат в малкия град.
Покана отправи актьор проспериращ,
но романтик по душа и съдба,
на сцената той ги дари с вдъхновение,
а после раздаде по лъч светлина.
Обля ги с усмивки, със радост и патос,
разкри без преструвка нежна душа
и толкова искрен във своята младост,
показа им що е любов, красота.
Срещата свърши, но пламък остана
да топли сърцата на тези жени.
Благодарим ти, Поете, за обичта ти голяма!
Нека Бог да окриля твойте мечти!


27.04.2007 г.
Г.Оряховица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Много е хубаво,много ... искрено звучи Успех и Поздрави!
  • Браво!И аз се радвам, че го познавам!
    Прекрасен човек!
    Поздрав за стиха!
  • Поздравявам и двама ви!
  • Така си беше! Не че се хваля, но и аз бях там!
    Таня, поздрав за стиха, отново ме обзе онова приятно настроение от срещата!
    Ах, този В. Йорданов!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....