30 nov 2014, 20:47

На В.В. 

  Poesía » Versos blancos
760 0 0

Не винаги знаеш.

Понякога единствено чувстваш.

И точно чувствата ти казват,

когато всичко е приключило.

 

Аз го чувствах,

но не исках да вярвам.

Исках да продължи,

защото беше години.

 

С години аз и ти…

с години бяхме…

Вече не.

Вече всичко е различно.

 

Защо?

Нима не искаше да сме?

Нима нямаше нужда от мен така,

както аз се нуждаех от теб?

 

От приятелството,

от подкрепата,

от прегръдката.

От утехата.

 

Когато я потърсех,

ти бягаше.

Когато те попитах,

ти избяга най-далеч.

 

И никога повече не ме потърси.

Никога не ме попита така,

както аз тебе питах,

както аз тебе исках.

 

Никога не изпита нуждата,

която мен гореше,

която в мен пламтеше.

Затова вече не си ти.

© Петя Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??