На В.В.

Не винаги знаеш.

Понякога единствено чувстваш.

И точно чувствата ти казват,

когато всичко е приключило.

Аз го чувствах,

но не исках да вярвам.

Исках да продължи,

защото беше години.

С години аз и ти…

с години бяхме…

Вече не.

Вече всичко е различно.

Защо?

Нима не искаше да сме?

Нима нямаше нужда от мен така,

както аз се нуждаех от теб?

От приятелството,

от подкрепата,

от прегръдката.

От утехата.

Когато я потърсех,

ти бягаше.

Когато те попитах,

ти избяга най-далеч.

И никога повече не ме потърси.

Никога не ме попита така,

както аз тебе питах,

както аз тебе исках.

Никога не изпита нуждата,

която мен гореше,

която в мен пламтеше.

Затова вече не си ти.