21 abr 2010, 19:06

На Валя

  Poesía
1K 0 2

     На Валя

 

- Ах, Валя, Валя.

С какво ме ти омая?

Коя те майка родила,

та си тънка снага извила?

Коя те земя хранила,

и блага душа градила?

И си така работна,

чевръста, с трудности  сговорна?

И те гледам, Валя.

Ти си тъжна. Що е? Не зная?

 

- Българска майка ме родила,

с любов и нежност ме кърмила.

Врачански буки зелени

са моите сестри засмени,

а верни ми другари

са прохладните дъбрави.

Згориградските красоти

ме дариха с душевни висоти.

 

Гурбетчийка съм аз сега,

далеч от родната страна,

далеч от син, дъщеря и снаха,

далеч от дом и рода.

А тате се скоро помина,

млад в Отвъдното замина.

Не бях в живота му нелесен,

не чух му лебедова песен.

 

Затова сърце ми плаче,

затова съм тъжна, унила

и стройна снага превила.

Скоро ще имам внуче

и нека Природата мила

щади моето птиче -

да е здраво и щастливо,

всичко да е красиво.

А, аз на село кат' се върна,

всички горещо ще прегърна.

 

                      5.10.2009г., Мадрид

_____________________

 

  Згориград - село, почти квартал на Враца

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидарка Божинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да.Прав си Антонио.Стила на стиха е близък до така наречения народен,Но ,аз като част от народа,самолично не правя народно творчество.А,мъката,мъката е голяма за всички-и за емигранти ,и за изгнаниците в опусушена България.
  • Не е сама Валя тук, има си теб, това никак не е малко!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...