На Валя
На Валя
- Ах, Валя, Валя.
С какво ме ти омая?
Коя те майка родила,
та си тънка снага извила?
Коя те земя хранила,
и блага душа градила?
И си така работна,
чевръста, с трудности сговорна?
И те гледам, Валя.
Ти си тъжна. Що е? Не зная?
- Българска майка ме родила,
с любов и нежност ме кърмила.
Врачански буки зелени
са моите сестри засмени,
а верни ми другари
са прохладните дъбрави.
Згориградските красоти
ме дариха с душевни висоти.
Гурбетчийка съм аз сега,
далеч от родната страна,
далеч от син, дъщеря и снаха,
далеч от дом и рода.
А тате се скоро помина,
млад в Отвъдното замина.
Не бях в живота му нелесен,
не чух му лебедова песен.
Затова сърце ми плаче,
затова съм тъжна, унила
и стройна снага превила.
Скоро ще имам внуче
и нека Природата мила
щади моето птиче -
да е здраво и щастливо,
всичко да е красиво.
А, аз на село кат' се върна,
всички горещо ще прегърна.
5.10.2009г., Мадрид
_____________________
Згориград - село, почти квартал на Враца
© Божидарка Божинова All rights reserved.
