cvqt (Цеца Тодорова)
20

16 nov 2011, 12:00

На Вики

Poesía

1.2K 0 3

Милата ми внучка

вече е голяма.

Скоро тя ще стане -

цели две годинки!

Любовта на мама!

Радостта на тате!

Гледат се самички

в далечна чужбина...

А за мен остава -

утехата жалка -

вечерта във скайпа

да ми проговори.

Милата не знае

колко ми е тежко!

Как желая само

у нас да си дойде.

Искам да я гушна,

да я нацелувам

и да не я пусна

никога във Лондон!

Посветено на внучката ми Виктория, която е родена и живее в Лондон и в началото на 2012г. ще стане на две годинки (10.01.)

А самият стих се роди от стиховете, които съм рецитирала преди много години на ритуалите за годинка. Колкото и гръмко и да са звучали навремето - разплаквахме родители и близки с тях! Имахме ценности, знания и работа...

А за днешнта действителност... просто нямам думи!

......................................

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ithilia9Hwest (Калина Иванова)

Много трогателно стихотворение наистина- обичта направо извира от него, но също и тъгата. Истината е, че не можем да държим любимите си хора винаги близо до нас освен в сърцата ни.Трябва да ги оставим да израснат, да видят живота. Сигурна съм, че някой ден твоята внучка ще застане пред теб като една прекрасна,силна и образована жена и ще ти е благодарна за любовта, която винаги си й давала дори когато още не го е осъзнавала, защото е била малка.

2011-12-01T22:04:54+02:00
cvqt (Цеца Тодорова)

Да! Не лошо място! Аз бях там като се роди доста време..., но разделянето на семейства и тъгата е огромна!

2011-11-24T09:21:49+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Лондон не е лошо място всъщност...Ех, родината, родината, там ни е мястото. Да ти е живо и здраво внучето....

2011-11-17T15:34:21+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0