cvqt (Цеца Тодорова)
20 414
16 nov 2011, 12:00

На Вики 

  Poesía
834 0 3

Милата ми внучка

вече е голяма.

Скоро тя ще стане -

цели две годинки!

 

Любовта на мама!

Радостта на тате!

Гледат се самички

в далечна чужбина...

 

А за мен остава -

утехата жалка -

вечерта във скайпа

да ми проговори.

 

Милата не знае

колко ми е тежко!

Как желая само

у нас да си дойде.

 

Искам да я гушна,

да я нацелувам

и да не я пусна

никога във Лондон!

 

Посветено на внучката ми Виктория, която е родена и живее в Лондон и в началото на 2012г.  ще стане на две годинки (10.01.)

 

А самият стих се роди от стиховете, които съм рецитирала преди много години на ритуалите за годинка. Колкото и гръмко и да са звучали навремето - разплаквахме родители и близки с тях! Имахме ценности, знания и работа...

А за днешнта действителност... просто нямам думи!

......................................

 

© Цеца Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много трогателно стихотворение наистина- обичта направо извира от него, но също и тъгата. Истината е, че не можем да държим любимите си хора винаги близо до нас освен в сърцата ни.Трябва да ги оставим да израснат, да видят живота. Сигурна съм, че някой ден твоята внучка ще застане пред теб като една прекрасна,силна и образована жена и ще ти е благодарна за любовта, която винаги си й давала дори когато още не го е осъзнавала, защото е била малка.
  • Да! Не лошо място! Аз бях там като се роди доста време..., но разделянето на семейства и тъгата е огромна!
  • Лондон не е лошо място всъщност...Ех, родината, родината, там ни е мястото. Да ти е живо и здраво внучето....
Propuestas
: ??:??