Nov 16, 2011, 12:00 PM

На Вики

  Poetry
1.2K 0 3

Милата ми внучка

вече е голяма.

Скоро тя ще стане -

цели две годинки!

 

Любовта на мама!

Радостта на тате!

Гледат се самички

в далечна чужбина...

 

А за мен остава -

утехата жалка -

вечерта във скайпа

да ми проговори.

 

Милата не знае

колко ми е тежко!

Как желая само

у нас да си дойде.

 

Искам да я гушна,

да я нацелувам

и да не я пусна

никога във Лондон!

 

Посветено на внучката ми Виктория, която е родена и живее в Лондон и в началото на 2012г.  ще стане на две годинки (10.01.)

 

А самият стих се роди от стиховете, които съм рецитирала преди много години на ритуалите за годинка. Колкото и гръмко и да са звучали навремето - разплаквахме родители и близки с тях! Имахме ценности, знания и работа...

А за днешнта действителност... просто нямам думи!

......................................

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цеца Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много трогателно стихотворение наистина- обичта направо извира от него, но също и тъгата. Истината е, че не можем да държим любимите си хора винаги близо до нас освен в сърцата ни.Трябва да ги оставим да израснат, да видят живота. Сигурна съм, че някой ден твоята внучка ще застане пред теб като една прекрасна,силна и образована жена и ще ти е благодарна за любовта, която винаги си й давала дори когато още не го е осъзнавала, защото е била малка.
  • Да! Не лошо място! Аз бях там като се роди доста време..., но разделянето на семейства и тъгата е огромна!
  • Лондон не е лошо място всъщност...Ех, родината, родината, там ни е мястото. Да ти е живо и здраво внучето....

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...