amnesti (Ники Николов)
10 106
3 ene 2007, 21:00  

На Виолета 

  Poesía
1376 0 4

Лутам се в тъмна, зловеща гора.

Плахо, страхливо пристъпвам.

Търся отчаяно път към дома,

в спомен уютен потръпвам.

Моля се Богу за лъч светлина.

Ала от мрак съм обгърнат.

Чакам, запалили `искри в нощта,

феи при теб да ме върнат…

Страх ме е. Твърде съм стар за това,

сам да посрещам зората.

Плача за твоята топла ръка –

обич, опора, приятел…

Давя се. Жадно преглъщам сълзи.

Зная, виновен съм. Зная!

Искам да кресна, да шепна “Прости!”,

С теб бих посрещнал безкрая…

 

2006

© Ники Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??