amnesti (Ники Николов)
10 105
3.01.2007 г., 21:00 ч.  

На Виолета 

  Поезия
1541 0 4

Лутам се в тъмна, зловеща гора.

Плахо, страхливо пристъпвам.

Търся отчаяно път към дома,

в спомен уютен потръпвам.

Моля се Богу за лъч светлина.

Ала от мрак съм обгърнат.

Чакам, запалили `искри в нощта,

феи при теб да ме върнат…

Страх ме е. Твърде съм стар за това,

сам да посрещам зората.

Плача за твоята топла ръка –

обич, опора, приятел…

Давя се. Жадно преглъщам сълзи.

Зная, виновен съм. Зная!

Искам да кресна, да шепна “Прости!”,

С теб бих посрещнал безкрая…

 

2006

© Ники Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??