На война

   Обличам своите доспехи

   и с двуостър меч в ръка,

      преметнал лък през рамо,

              излизам яростно срещу врага.

Там пред очите ми се стели

безбрежното поле,

обсипано от край до край с врагове,

а над мен и моите братя

тегне като зла прокоба

вечерното пурпурно небе.

Братя, в очите ви чета страха,

обзел и моето сърце, но

щастлив с усмивка ще ви призова:

Напред за слава и за чест!

Напред с усмивка на лице!

Напред смъртта зове!

Ще дойде, братя, ден и може би

и аз ще коленича в калта опозорен,

ще моля за милост, ще бъда съкрушен,

ще дойде може би и този ден,

в който ще имат те превес,

но, братя, този ден не е днес, не е днес!

И нека рог да свири

и давай, коннице, напред;

щит се цепи, пукат кости,

меч се впива във плътта

и стрели сърцата ни пронизват.

Невеж е, братя, кой не вижда

красотата и в това,

неук е, братя, кой не знае,

че щом пазим в сърцата си честта,

ще найдем, братя, щастието и в смъртта.

Да загинем, братя, днес,

да загинем за слава и за чест,

защото знаехте и вий, и аз,

че аз не съм ни Бог, ни великан,

но пред тази мръсна сган

без бой не ще се никога предам.