Nov 10, 2011, 6:04 AM

На война

  Poetry » Other
631 0 0

                                                             На война

 

   Обличам своите доспехи

   и с двуостър меч в ръка,

      преметнал лък през рамо,

              излизам яростно срещу врага.

 

Там пред очите ми се стели

безбрежното поле,

обсипано от край до край с врагове,

а над мен и моите братя

тегне като зла прокоба

вечерното пурпурно небе.

 

Братя, в очите ви чета страха,

обзел и моето сърце, но

щастлив с усмивка ще ви призова:

Напред за слава и за чест!

Напред с усмивка на лице!

Напред смъртта зове!

 

Ще дойде, братя, ден и може би

и аз ще коленича в калта опозорен,

ще моля за милост, ще бъда съкрушен,

ще дойде може би и този ден,

в който ще имат те превес,

но, братя, този ден не е днес, не е днес!

 

И нека рог да свири

и давай, коннице, напред;

щит се цепи, пукат кости,

меч се впива във плътта

и стрели сърцата ни пронизват.

 

Невеж е, братя, кой не вижда

красотата и в това,

неук е, братя, кой не знае,

че щом пазим в сърцата си честта,

ще найдем, братя, щастието и в смъртта.

 

Да загинем, братя, днес,

да загинем за слава и за чест,

защото знаехте и вий, и аз,

че аз не съм ни Бог, ни великан,

но пред тази мръсна сган

без бой не ще се никога предам.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...