НА ВРЕМЕТО

На времето и аз бях лекар,

на болничка аз Главен бях.

И вярно служих, не бях шмекер.

И в „комунизма“ оцелях !

Нещата си като оглеждах,

на тези спомени се спрях,

със много хъс и със надежда,

аз младостта си извърваха.

Във болничката неголяма,

с завързани очи вървях,

една слушалка,друго нямах,

но медицината крепях!

Не бях снабден със апарати,

но винаги напред вървях!

От липсата им човек пати,

но отчаен  аз не спрях!

Аз във практиката неголяма,

от болест много съм лишил

 и помощи от вънка нямах,

в слушалката си бях се скрил!

Сега  нещата са различни,

консулти,проби,мъдреци,

а и линейки най-различни

а и по-малко хитреци.